Правилник на АС при Сдружението на добрите адвокатски практики

I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Арбитражен съд
Чл. 1. (1) Арбитражният съд при Сдружението на добрите адвокатски практики е независима правораздавателна институция. Организацията на Арбитражния съд и статутът на арбитрите се определят от Устава на Арбитражния съд.
(2) Арбитражният съд разрешава граждански спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището или местожителството на едната или и на двете страни е в Република България или вън от нея.

Основания за компетентността на Арбитражния съд
Чл. 2. (1) Арбитражният съд разглежда споровете по чл. 1, ал. 2, ако те са му възложени с арбитражно споразумение.
(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато се съдържа в разменени между страните писма, включително и електронни такива, телеграми и други писмени средства за комуникация или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.
(3) Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да се разгледа от Арбитражния съд или извърши пред него действие, насочено към разглеждане на спора по същество, без да оспорва компетентността на Арбитражния съд.

Приложими процедурни правила
Чл. 3. (1) Ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд при Сдружение на добрите адвокатски практики означава и приемане на този правилник.
(2) Арбитражният съд прилага уговорените от страните правила относно разглеждането на делото, освен ако те противоречат на повелителни норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този правилник.
(3) По въпроси, които не са уредени от споразумението между страните, от този Правилник или от Закона за международния търговски арбитраж, арбитрите процедират съобразно тяхната разумна преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора. Решаващият орган предоставя на страните равна възможност за защита.
(4) По дела, основани на арбитражно споразумение, се прилагат тези правила на правилника, които са в сила при започване на арбитражното производство, освен ако и двете страни поискат да се приложат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение или са влезли в сила след започване на арбитражното производство.
(5) Ако страната не заяви незабавно, писмено или в арбитражното заседание срещу нарушаване на процесуално правило по ал. 1 и 2, смята се, че тя се е отказала от правото си да се позовава на нарушението.

II. ИСК И ОТГОВОР НА ИСКА
Предявяване на иск
Чл. 4. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в Арбитражния съд.
(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на Арбитражния съд, а ако се изпраща по поща или куриерска служба - в деня, отбелязан от пощенската/куриерската служба в мястото на изпращането.

Съдържание на исковата молба
Чл. 5. (1) Исковата молба трябва да съдържа:
1. пълното наименование, ЕИК/ЕГН на страните;
2. адрес на страните, телефон/факс, електронен адрес;
3. цената на иска;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. посочване на един от градовете София, Пловдив, Варна и Бургас за място на провеждане на заседанията, когато същото не е определено от арбитражната клауза или от друго съглашение между страните;
7. посочване на арбитър и на заместник-арбитър или искане същите да бъдат назначени от Председателя на Арбитражния съд освен в случаите на неприсъствено производство;
8. опис на документите, приложени към исковата молба;
9. подпис на ищеца.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.
(3) Към исковата молба трябва да бъдат приложени:
1. арбитражното споразумение;
2. удостоверения за актуалното състояние на ищеца и ответника;
3. документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски;
4. преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците.
(4) Към исковата молба ищецът може писмено да зададе извършването на експертиза с посочване на конкретни въпроси.
Цена на иска. Определяне на арбитражната такса
Чл. 6. (1) Цената на иска се определя:
1. по искове за парични вземания - от размера на претендираната сума;
2. по искове за предаване на вещи – от тяхната стойност;
3. по искове за установяване съществуването или преобразуване на правоотношения - от стойността на договора към момента на предявяване на исковата молба, а по договори за наем с неопределен срок - от наемната цена за една година;
4. по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи, а за неопределено време - от сбора на платежите за три години.
(2) Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.
(3) При предявяване на възражение за прихващане ответникът е длъжен да посочи цената на вземането си съобразно правилата на ал. 1 и 2.
(4) Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на Арбитражния съд при Сдружението на добрите адвокатски практики по своя инициатива или по искане на ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.
(5) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.
(6) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.
(7) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.

Предварителна проверка на компетентността на Арбитражния съд
Чл. 7. (1) Ако ищецът в исковата молба не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, Секретариатът на съда го поканва да представи такова споразумение или да заяви писмено, че желае, въпреки липсата на арбитражно споразумение, да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, като му дава срок.
(2) Ако в дадения му срок ищецът не представи споразумение, обуславящо компетентността на Арбитражния съд при Сдружението на добрите адвокатски практики и не заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, както и когато представеното арбитражно споразумение се отнася до спор, който не може да бъде разглеждан от арбитраж, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд.
(3) Ако в предоставения му срок ищецът представи арбитражно споразумение, обосноваващо компетентността на Арбитражния съд при Сдружението на добрите адвокатски практики, Секретариатът на съда му изпраща съобщение за внасяне на дължимата арбитражна такса и определения депозит за разноски.
(4) Ако в сроковете по алинея 1 ищецът не представи споразумение, но заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, Секретариатът му изпраща съобщение да внесе минималната арбитражна такса по съответната тарифа.
Ако с писмения отговор ответникът приеме делото да бъде разгледано при условията на чл.2, ал.3, ищецът е длъжен да довнесе арбитражната такса до дължимия размер съобразно тарифата.

Отстраняване на недостатъците на исковата молба
Чл. 8. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1 или не са представени приложенията по чл. 5, ал. 3, т.т. 3 и 4, Секретариатът на съда дава на ищеца срок да отстрани недостатъците. Този срок не може да бъде по-дълъг от 15 дни, считано от деня на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото остава без движение.
(2) Ако ищецът оспори становището на Секретариата относно редовността на исковата молба, въпросът се решава от Председателя на Арбитражния съд.
(3) Ако ищецът не отстрани недостатъците в дадения му срок, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд.

Отговор на исковата молба
Чл. 9. (1)
След получаване на исковата молба и внасяне на арбитражната такса и депозита за разноски, Секретариатът на съда уведомява за това ответника, като му изпраща препис от нея с приложенията й, както и списъка на арбитрите.
(2) Едновременно с това, Секретариатът съобщава на ответника, че той може в срок до 10/десет/ дни от получаване на препис от исковата молба да подаде своя отговор подкрепен със съответни доказателства, както и да посочи допълнителни въпроси към зададената по чл.5, ал.4 експертиза. По молба на ответника посочените сроккове могат да бъдат продължени от Председателя на съда.
(3) В същия срок ответникът трябва да съобщи имената на избраните от него арбитър и заместник арбитър. В случай, че ответникът посочи избрани от ищеца арбитър или заместник арбитър или не посочи такива, същите се назначават от Председателя на Арбитражния съд.
(4) Ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентността на Арбитражния съд. Насрещният иск трябва да бъде предявен в срока за отговор на исковата молба и по отношение на него се прилагат разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5-8. Възражението за прихващане може да бъде предявено и по-късно.
(5) Неподаването на отговор не означава признание на иска.
(6) В случай, че има няколко ищци или ответници и те са посочили повече от един арбитар, Председателят на съда отределя един измежду избраните за делото и един резервен.

III. КНИЖА, СЪОБЩЕНИЯ И ВРЪЧВАНЕ
Представяне на документите по делото
Чл. 10.
(1) Всички документи трябва да бъдат представени с копия според броя на страните плюс едно копие за Арбитражния съд.
(2) Документите се представят на езика, на който е сключен договорът, или на езика, на който страните са водили кореспонденцията помежду си, или на български език. Преводът на тези книжа, когато е необходим такъв, се извършва по нареждане на секретаря за сметка на страната, представила книжата.
(3) Ако книжата са представени на език, преводът на който е свързан с трудности, секретарят на съда може да задължи съответната страна да ги представи в превод на български език. Ако преводът не бъде представен в дадения на страната срок, документът не може да бъде приет като доказателство по делото.

Изпращане и връчване на документи
Чл. 11. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители.
(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се изпращат препоръчано, с обратна разписка. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени и по факс. В този случай те се смятат връчени, ако има данни, че са получени.
(3) Всички посочени по-горе документи могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител срещу разписка.
(4) По разпореждане на председателя съда или на арбитър от състав по конкретно дело книжа и документи могат да се връчват и от частен съдебен изпълнител или нотариус. В този случай за връчването важат правилата на ГПК.
(5) При наличие на изрично уведомление или съгласие на страната, отразено в протокол на открито арбитражно заседание, посочените в предходните алинеи документи могат да се връчват на страната или на неин представител и на електронен адрес, като връчването се удостоверява от съответния служител в Секретариата. При същите условия страните и вещите лица могат да изпращат до АС всякакви изявления, пледоарии, заключения и други.

Получаване на книжата, призовките и съобщенията
Чл. 12. (1) Когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.
(2) Документът по ал.1 се смята предаден и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи, ако тя удостовери това.
(3) Книжата се считат за връчени и когато са изпратени на адреса, посочен от страната в договор или споразумение с другата страна. В случай, че има повече от един договор или споразумение между страните със стар и нов адрес в тях, книжата се считат за връчени когато са изпратени на новия адрес. При неполучаване на книжата, срокът се счита че тече от момента на удостоверяване на неполучаването.
(4) Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен ден.

IV. РЕШАВАЩ ОРГАН
Състав на решаващия орган
Чл. 13. (1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващия орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри.
(2) Страните могат да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който двете страни да определят по взаимно съгласие или да предоставят на Председателя на Арбитражния съд да го определи.

Състав от арбитри
Чл. 14. (1) Ако Решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър, а двамата арбитри избират от своя страна от списъка на арбитрите председателя на Решаващия орган в 7-дневен срок от съобщението за избирането им.
(2) Ако ищецът или ответникът не посочат арбитър или арбитрите не изберат председателя на Решаващия орган в сроковете по предходната алинея, Председателят на Арбитражния съд назначава от списъка на арбитрите арбитър или председател на решаващ орган.
(3) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър и негов заместник. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът и заместникът му се назначават от Председателя на Арбитражния съд.
(4) Решението на по ал. 2 и 3 е окончателно.
(5) Страните са длъжни да посочат арбитър, който е с място на упражняване на основната си дейност в мястото на провеждане на заседанията. В случай, че страна избере арбитър, който е с място на упражняване на основната си дейност, различно от мястото на провеждане на заседанията, то той дължи и разходите на арбитъра за пътуване и допълнителните разходи, свързани с пътуването.
(6) Лице от списъка на почетните арбитри не може да бъде избиран за председател на Решаващия орган.

Един арбитър
Чл. 15.
По съгласие на страните по делото или ако изрично е указано в арбитражното споразумение спорът може да бъде разгледан и решен от един арбитър, който страните избират от списъка на арбитрите. В този случай те избират и негов заместник. Ако страните не могат да постигнат съгласие относно избора, арбитърът и неговият заместник се назначават от Председателя на Арбитражния съд. Лице от списъка на почетните арбитри не може да бъде избирзн

Заместване на арбитър
Чл. 16. (1) Арбитър, който не приеме избора или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си повече от 15 дни, е длъжен да уведоми писмено Секретариата в 7-дневен срок от уведомяването за избора. Секретариатът незабавно съобщава на съответната страна да посочи нов арбитър. Същото задължение има и арбитър, за когото е възникнало основание за несъвместимост по чл. 7 от Устава на АС при СДАП.
(2) При условията на предходната алинея председателят на Решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран. Заместването на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия орган, не води до заменяването на председателя.
(3) Ако спрямо заместника настъпят условията по алинея първа, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър и негов заместник.
(4) Ако е необходимо, и след като вземе мнението на страните, Решаващият орган в случаите, посочени в ал. 1-2, може отново да разгледа въпросите, които са били разгледани на предходните заседания по делото, състояли се преди замяната.

Отвод на арбитър
Чл. 17. (1) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в Секретариата на съда подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.
(2) Всяка страна има право да направи отвод на арбитъра и на председателя на Решаващия орган, ако се съмнява в тяхната безпристрастност и по-специално, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото.
(3) Арбитърът или председателят на Решаващия орган са длъжни да се отведат при посочените в ал. 1 причини.

Процедура за отвода
Чл. 18. (1) Отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни, след като страната е узнала за образуване на Решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода. Отвод не може да бъде правен, след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и Решаващият орган е пристъпил към постановяване на акта, с който приключва делото.
(2) Искането за отвод се прави писмено до Арбитражния съд, като се посочват основанията за това.
(3) Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася Решаващият орган.
(4) Ако насрещната страна се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър или председателят на Решаващия орган се посочва или избира в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник. Ако новият арбитър е съгласен с вече избрания председател, той приподписва протокола за избор на председател, в противен случай нов председател се избира по реда и в сроковете на чл. 14, ал. 1.

Отвод на вещо лице и преводач
Чл. 19. На основанията, посочени в ал. 2 на чл. 17, може да се направи отвод на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася Решаващият орган.

V. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО
Подготовка за разглеждане на делото
Чл. 20. (1) Решаващият орган проверява подготвено ли е делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по делото и попълването му с доказателства с цел то да бъде бързо, икономично и правилно решено. За тази цел делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните, като те се уведомяват от Решаващия орган за взетите мерки и за сроковете за тяхното изпълнение.
(2) Един от назначените арбитри или председателят на Решаващия орган може да даде на секретаря на съда отделни нареждания по подготовката на делото. Той насрочва делото и възлага на секретаря призоваването на страните, свидетелите, вещите лица и преводачите.

Място за провеждане заседанията на съда
Чл. 21. (1) Заседанията на съда се провеждат в един от градoвете София, Пловдив, Варна и Бургас.
(2) С арбитражната клауза или с последващо съглашение между страните за място на провеждане на заседанията може да се избере един от градовете по ал.1. В останалите случаи мястото за провеждане на арбитражните заседания се посочва от ищеца с исковата молба. Секретариатът избира конкретното място и заседателна зала за провеждане на заседанията.
(3) По молба на страните или по свой почин Решаващият орган при необходимост може да проведе заседанията си и на друго място.

Призоваване на заседание
Чл. 22. (1) На страните се изпращат призовки, в които се посочва времето и мястото, където ще се състои заседанието. Призовките и съобщенията трябва да бъдат изпратени така, че всяка страна да разполага с не по-малко от 7 дни, за да се подготви и участва в разглеждането на делото.
(2) Със съгласие на страните този срок може да бъде намален.
(3) При връчване на лице с местожителство или седалище извън Република България срокът по ал.1 е 30 дни.

Език на разглеждане на делата
Чл. 23. Разглеждането на делото става на български език. По искане на страната, която не владее български език Решаващият орган назначава преводач. Възнаграждението на преводача се заплаща от тази страната, която го е поискала.

Разглеждане на делото
Чл. 24. (1) Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно овластени представители. Представител на страна може да бъде адвокат, юристконсулт или изрично упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно .
(2) Делото се разглежда непублично. С разрешение на Решаващия орган и съгласието на страните на заседанието могат да присъстват и лица, които не участват в делото.
(3) По съгласие на страните, делото може да бъде разгледано и решено без те да се призовават на заседание, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища. Решаващият орган, обаче, може да призове страните на заседание, ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване.
(4) Делото се разглежда без призоваване на страните, ако ответникът в отговора на исковата молба признава иска.
(5) Производството по делата пред АС при СДАП е конфиденциално. Материали по делата се предоставят само на страната, нейния законен представител или на процесуалния й представител по делото.

Неявяване на страна
Чл. 25. (1) Неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото. Това може да стане, само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини.
(2) Всяка страна може да поиска делото да се разгледа в нейно отсъствие.
(3) В молбата за отлагане страната е длъжна да посочи актуален адрес за призоваване за следващо заседание.
(4) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващо заседание, когато датата му е обявена в заседанието.

Възражение за некомпетентност
Чл. 26. (1) Решаващият орган се произнася относно компетентността на Арбитражния съд и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение.
(2) Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.
(3) Възражението, че Арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е назначила или е участвала в назначаването на арбитър.
(4) Когато в хода на делото бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на Арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.
(5) Решаващият орган може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението.
(6) По възражението за некомпетентност Решаващият орган се произнася с определение, преди да навлезе в разглеждане на делото по същество, освен ако разрешаването на спора относно компетентността е обусловено от разрешаване на спора по съществото на делото.
(7) Ако Решаващият орган отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Спогодба
Чл. 27. (1) След откриване на заседанието Решаващият орган прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.
(2) Решаващият орган може да прави предложение за спогодба във всяко положение на делото до постановяване на решението.
(3) Ако страните постигнат спогодба пред Решаващия орган, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.
(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия. Обезпечаване на иска
Чл. 28. Ако страните не са уговорили друго, ищецът може да поиска от Арбитражния съд да му бъде издадено удостоверение за наличие на арбитражно дело, което да му послужи за обезпечаване на правата му пред държавен съд, съобразно ЗМТА.

Доказателства
Чл. 29.
(1) Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или възражения.
(2) С оглед на обстоятелствата по делото Решаващият орган може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от него доказателства.
(3) Страната може да представи писмените доказателства в оригинал или заверено от нея копие. Решаващият орган има право да поиска превод на тези доказателства на друг език, когато това е в интерес на разглеждане на делото. Представените от едната страна писмени доказателства се връчват на другата страна своевременно. Страните могат да използват като доказателствено средство и разменена по електронна поща кореспонденция. В случай на спор автентичността на съобщенията или тяхното доставяне до адресата се установяват с други надеждни доказателствени средства.
(4) Проверка на доказателствата се извършва по ред, установен от Решаващия орган. Той може да възложи тази проверка на един от арбитрите. За проверката на стоки и вещи, както и за оглед, страните се уведомяват своевременно.
(5) Арбитрите преценяват доказателствата по свое свободно убеждение.
(6) Страната, която причини отлагане на делото чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна арбитражна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 200 лв.

Събиране на доказателства
Чл. 30. (1) Решаващият орган може да изисква от страните да представят и други доказателства, да назначава вещи лица или да изисква от организации или физически лица удостоверения или други намиращи се в тях документи, когато това е необходимо, за да се разкрие истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава подходящ срок за вземане на становище и представяне на насрещни доказателства.
(2) Решаващият орган може да разпореди на страните да предоставят на вещите лица необходимите сведения или да им осигурят достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на заключението. Той може по искане на всяка от страните или по свой почин да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участва в заседание, за да даде пояснения. По искане на страните могат да се назначават и други вещи лица, за да дадат заключение по спорния въпрос. Заинтересованата страна следва да представи и приложи по надлежния ред всички доказателства, върху които са изградени заключенията на вещите лица, освен ако и двете страни се съгласят за противното.
(3) За събиране на доказателства в чужбина Решаващият орган може да делегира един от своите членове, като разноските се авансират от страната, поискала събиране на доказателствата.
(4) Свидетели се разпитват, ако бъдат доведени от страната, която ги е посочила и е изяснила какви обстоятелства ще установят.
(5) Експертиза се представя в 5 /пет/ дневен срок преди заседанието. Експертизата е на разположение на страните в секретариата на съда. Експертиза се изпраща по искане на страна, след представяне на електронен адрес.

Съдействие на държавен съд
Чл. 31. Решаващият орган или заинтересованата страна, с негово съгласие, може да поиска от компетентния съд в страната или в чужбина да събере някои доказателства, необходими за делото.

Изменение на иска
Чл. 32. (1) През време на арбитражното производство всяка от страните може да измени или допълни своя иск или възражение, освен ако е уговорено друго. Арбитражният съд може да не допусне исканото изменение, ако сметне, че то ще създаде особени затруднения за другата страна. Тези правила се прилагат и за изменение на насрещния иск.
(2) Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника, ако има такъв.
(3) Изменение на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо със съгласие на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.

Участие на трети лица
Чл. 33. Встъпване и привличане на трето лице е допустимо само със съгласие на страните, а при привличане - и със съгласието на лицето, което се привлича. Същото важи и за предявяване на обратен иск срещу привлеченото лице. Привличането е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съгласието трябва да бъде писмено.

Отлагане на делото и спиране на производството
Чл. 34. (1) По молба на страните или по негов почин Решаващият орган с определение отлага делото или го спира за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца.
(2) Спряното дело се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.

Протокол
Чл. 35. (1) За арбитражното заседание се съставя протокол от секретар-стенограф, назначен от Решаващия орган. Протоколът се подписва от арбитъра или от председателя на състава, както и от секретаря-стенограф.
(2) Протоколът е на разположение на страните в канцеларията на арбитража.
(3) Протоколът се изпраща на страните по тяхно искане на електронен адрес. Искането трябва да бъде направено в съдебно заседание или с нарочна молба, в която да е посочен електронен адрес.

Приложим закон
Чл. 36. (1) Решаващият орган прилага избрания от страните закон. Ако те не са уговорили друго, изборът на закон се отнася до материалното право, а не и до стълкновителните норми.
(2) Когато изборът на закон е недопустим или страните не са избрали приложимия закон, Решаващият орган прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които той счита за приложими.
(3) При всички случаи Решаващият орган прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи.
(4) При решаване на спора АС прилага и задължителните решения на Президиума по чл. 4, ал. 2, т.4 от Устава на АС при СДАП. Тези решения задължително се публикуват на интернет страницата на СДАП.  

VI. ЗАВЪРШВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Решение
Чл. 37. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество.
(2) Решение се постановява не само при признание на иска, но и при отказ от иска. Когато обстоятелствата по делото налагат, по него може да бъде постановено предварително или частично решение.
(3) Решението, което при условията на чл. 27, ал. 4 отразява постигната между страните спогодба, има силата на обикновено решение.

Постановяване на решението
Чл. 38. (1) След като Решаващият орган намери, че всички обстоятелства, които са свързани със спора, са достатъчно изяснени, той обявява състезанието за приключено и пристъпва към постановяване на решението.
(2) Решението се взема в закрито заседание, с мнозинство на членовете на Решаващия орган. Председателят гласува последен. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателя.
(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако то възпроизвежда уговорена от страните спогодба.
(4) Решението се изготвя от докладчика и се подписва от председателя и членовете на Решаващия орган. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия орган удостоверява това със своя подпис върху решението, с посочване на причините.
(5) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите "о.м.". В седемдневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия орган.
(6) Когато делото се решава от един арбитър, решението се изготвя и подписва от него.
(7) Ако до изтичане на срока за представяне на писмени становища по делото, предоставен на страните от Решаващия орган, се установи, че правото на някоя от страните да бъде изслушана е било нарушено, че тя по независещи от нея причини не е могла да се яви, както и да уведоми Арбитражния съд за тази невъзможност, че делото се нуждае от допълнителни доказателства или пък от изясняване на обстоятелства, които са от значение за правилното му решаване, Решаващият орган възобновява разглеждането на делото.

Съдържание на решението
Чл. 39. Решението трябва да съдържа:
1. наименование на Арбитражния съд;
2. дата и място на постановяване на решението;
3. имената на арбитрите;
4. наименование на страните и другите лица, които участват в делото;
5. предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;
6. диспозитив на решението;
7. мотиви на решението;
8. подписи на арбитрите.

Вписване на решението
Чл. 40. (1) След подписване на решението по реда на чл. 38 то се внася в Секретариата на АС от Председателя на Решаващия орган, респ. едноличния арбитър. Решението се сканира и се въвежда в електронната програма на Арбитражния съд от техническия секретар. В книгата за решенията на Арбитражния съд се отбелязва предаването и въвеждането на решението в електронната програма.
(2) Решението се изготвя и предава в срок до 30 дни след изтичане на определения от Решаващия орган срок за представяне на писмени становища, а в случаите по чл. 38, ал. 5 - при представяне на особеното мнение, респ. удостоверяване липсата на такова от Председателя на Решаващия орган след изтичане на седемдневния срок по същата алинея.
(3) Председателят на Арбитражния съд може при нужда да продължи срока по предходната алинея.
(4) Арбитри и арбитражни състави, които не са спазили срока за постановяване на решение получават 70% от полагащото им се възнаграждение.
(5) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.

Препис от решението
Чл. 41. (1) Препис от решението се връчва на страните.
(2) Преписите се заверяват от секретаря на съда с неговия подпис и печата на Арбитражния съд.
(3) Преписи от решението се връчват на страните, след като арбитражните разноски бъдат изцяло заплатени на Арбитражния съд.
(4) Страната, която лично или чрез процесуалния си представител по делото е получила заверен препис от решението, може да получи повторно само препис от решението, върху всяка страница от диспозитива на което изрично се отбелязва „Не важи за изпълнение“. Повторно заверен препис й се издава само ако представи удостоверение от СГС, че въз основа на решението, от което е издаден преписът по предходното изречение, не е издаван изпълнителен лист.

Поправки и тълкуване на решението
Чл. 42. (1) Решаващият орган, по искане на всяка от страните или по свой почин, може да поправи решението относно пресмятането, написването или друга явна фактическа грешка, която е допуснал.
(2) Всяка от страните може да поиска от Решаващия орган тълкуване на решението. Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) По поправката и тълкуването на решението Решаващият орган изслушва страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища. Той се произнася по поправката и тълкуването в 30-дневен срок от искането. Решението по тези въпроси се постановява при спазване на чл. 38 и 40 от този правилник.
(4)

Поправката и тълкуването стават част от решението.
Допълнително решение
Чл. 43. Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако Решаващият орган не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това, с препис за противната страна, може да се подаде в 30-дневен срок от получаване на решението. Когато искането е основателно, Решаващият орган постановява допълнително решение при спазване на разпоредбата на чл. 42, ал. 3.

Изпълнение на решението
Чл. 44. Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните. Завършване на производството с определение
Чл. 45. (1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение, за което се прилагат правилата на чл. 38 и чл. 40.
(2) Определение за прекратяване на производството се постановява:
1. ако ищецът оттегли иска си, освен ако ответникът възрази и арбитражният съд намери, че ответникът има законен интерес от постановяването на решение;
2. по общо съгласие на страните, при спогодба по чл. 27, ал. 3 и в случаите по чл. 34, ал. 2 от този Правилник;
3. при липса на предпоставки, необходими за разглеждане и решаване на делото по същество, а така също, когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от 6 месеца.
(3) Ако Решаващият орган още не е образуван по установения ред, определението за прекратяване на арбитражното производство се постановява от Председателя на Арбитражния съд.

Съхраняване на делата и решенията
Чл. 46. Секретариатът на съда съхранява приключените дела в течение на 10 години от обявяване на решенията и определенията по тях. След изтичане на този срок делата се унищожават, с изключение на решенията и мотивите към тях, както и на сключените спогодби, които се пазят завинаги.

VII. НЕПРИСЪСТВЕНО ПРОИЗВОДСТВО
Приложимост
Чл. 47. (1) При искове с цена на иска до 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева се прилага неприсъствено производство за разглеждане на арбитражно дело по настоящата глава. Конституиране на решаващия орган. Заместване и отвод на арбитър при неприсъствено производство.
Чл. 48. Решаващият орган се състои от един арбитър и един заместник-арбитър.
Чл. 49. Арбитърът и заместник арбитърът се избират от председателя на Арбитражния съд 7-дневен срок от постъпване на редовна искова молба.
Чл.50. (1) Заместването на арбитър се извършва при условията и по реда на чл. 16, като срокът в който арбитърът трябва да е възпрепятствуван или да не изпълнява задълженията си, е повече от 15 дни.
(2) В случай на заместване на арбитър, Председателят на АС назначава нов заместник-арбитър.
Чл.51. (1) Отвод на арбитър на основанията, предвидени в чл. 17, ал. 2 може да се направи не по-късно от 7 (седем) дни след като страната е узнала за избора или назначаването на арбитър и заместник-арбитър, или е узнала за обстоятелствата, които дават основания за отвод.
(2) Когато не се прави в заседание, писменото искане за отвод се изпраща незабавно на арбитъра (респ. на заместник-арбитъра) и на насрещната страна, които са длъжни в тридневен срок да изразят становището си по него.
(3) Ако в срока по предходната алинея арбитърът (заместник-арбитърът) не се отведе страната, направила искането за отвода, има правата по чл. 16 от ЗМТА. Иск и отговор на иска
Чл. 52. (1) Исковата молба трябва да отговаря на изискванията по чл. 5. Ищецът е длъжен да изчерпи всички обстоятелства, на които се основава искът, както и да посочи всички доказателства, и да представи писмените доказателства, с които разполага.
(2) В приложените към исковата молба пълномощни се посочват адрес, телефон, както и адрес за електронна поща на пълномощника.
(3) Към исковата молба се прилага документ за внесена арбитражна такса за ускорено производство и за минимален депозит за разноски в размер на 60 лева.
Чл. 53. (1) Допуска се предявяване на няколко иска срещу ответника само ако те почиват на едно и също основание, както и ако представляват неустойки или лихви към съответна главница. Независимо от това се допуска предявяването на искове и за прекратяване, обявяване за прекратен, унищожаване и обявяване на нищожност на договора, от който произтичат заявените с иска права или правоотношения.
(2) Не се допуска съединяване на искове срещу повече от един ответник, освен в случаите на солидарна отговорност.
Чл. 54. Допуска се изменение само или на основанието, или на размера на иска при спазване на ограниченията по чл. 32. Увеличаване на иска се допуска само ако не се налага събиране на нови доказателства, което да забави разглеждането на делото.
Чл. 55. В 7 (седeм)-дневен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът може да подаде отговор на исковата молба. В отговора ответникът е длъжен да заяви всички свои оспорвания и да изчерпи възраженията си, както и да посочи всички доказателства, като представи писмените доказателства, с които разполага. Той е длъжен да вземе становище по приложените към исковата молба доказателства. Срокът по този член може да бъде продължаван от арбитъра по делото, поради особени непредвидени обстоятелства.
Чл. 56. (1) В срока за отговор и при спазване на ограниченията по чл. 32 ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, само ако в същия срок се представят всички отнасящи се до тях писмени доказателства и ако са внесени дължимите арбитражни такси и депозит за разглеждането им. В противен случай предявеният иск или възражение за прихващане не се разглеждат.
(2) Възражението за прихващане може да бъде предявено и по-късно, ако за доказването му не се налага събиране на нови доказателства и към момента на предявяването му са внесени дължимите арбитражна такса и депозит за разноски.
Чл. 57. (1) След предявяване на исковата молба, респ. подаване на отговора по нея, страните могат да заявяват факти и да представят доказателства само за оборване на своевременно заявените твърдения на противната страна. Извън тези случаи страните могат да заявяват нови факти, да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да сторят това в предвидените срокове поради причини, за които не отговарят.
(2) Правилата по предходната алинея се прилагат съответно по отношение на насрещния иск и възражението за прихващане.
Чл. 58. Всяка страна може, с подаване на иска или насрещния иск, да поиска извършване на експертиза, за което се уведомява другата страна, като тя има 3 дневен срок да заяви становище относно допускането и да постави допълнителни въпроси към експертизата.
Чл. 59. (1) След изтичане на срока за отговор на исковата молба, съответно срока за отговор на насрещния иск, като взема предвид и изявленията на страните, техните искания и представените доказателства, Решаващият орган с определение в подготвително заседание определя реда и начина за разглеждане на делото.
(2) Решаващия орган пристъпва към решение в закрито заседание само въз основа на представените доказателства.
(3) Ако постанови делото да се разгледа в открито заседание, Решаващият орган го насрочва не по-късно от 15 дни от постановяване на определението си. Страните се призовават поне 5 дни преди насроченото заседание.
(4) С определението си Решаващият орган може да допусне до разпит свидетели, а така също и да назначи вещо лице. Неявяването на допуснат до разпит свидетел на определената дата не е пречка да се пристъпи към постановяване на решение.
(5) След изясняване на спора от фактическа и правна страна Решаващият орган предоставя на всяка от страните срок за писмено становище, който не може да бъде по-дълъг от 5 (пет) дни, след което пристъпва към постановяване на решение.

Завършване на производството
Чл. 60. (1) Решаващият орган постановява решение по делото в срок от 10 дни след изтичане на срока за писмени становища.
(2) В срока по предходната алинея Решаващият орган постановява определение, с което прекратява делото, ако намери, че не са налице предпоставки за произнасяне на решение по съществото на делото.
(3) При постигане на спогодба, която страните желаят да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия, Решаващият орган постановява решение в срок от 5 дни след представяне на искането за това и спогодбата.

VIII. ТАКСИ, РАЗНОСКИ
Арбитражни такси и разноски
Чл. 61. (1) Изчисляването и разпределението на арбитражните такси и покриване разходите на Арбитражния съд става в съответствие с тарифите за арбитражните такси и разноски и тарифите за възнаграждения на арбитрите, които са неразделна част от настоящия правилник.
(2) Секретарят на съда или Решаващият орган могат да задължат страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.
(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.
(4) Решаващият орган определя възнагражденията на преводачите, секретар-стенографа и вещите лица, както и техните командировъчни пари, когато се налагат командировки.
(5) Председателят на Решаващия орган определя размера на разноските по чл.14, ал.5, които подлежат на възстановяване.
Чл. 62. По неприсъствени производства се събира арбитражна такса в размер на 80 (осемдесет) % от таксата, определена с пар. 2, ал. 1 от Тарифата за арбитражните такси и разноски, които се разглеждат от АС при СДАП.

Картотека
Чл. 63. (1) Секретарите на съда, по указание на Председателя на съда, водят картотека на решенията, в която се вписват извадки от мотивите на решенията, които имат принципно значение.
(2) Картотеката е достъпна за всички интересуващи се. От нея могат да се издават преписи срещу заплащане на такса. Преписите не могат да включват имената на страните и такива данни, които могат да засегнат техните интереси.
(3) Председателят на съда може да разреши да се обнародват в периодичния печат и в отделни сборници становищата на Арбитражния съд. Обнародването не може да включва имената на страните и такива данни, които могат да засегнат техните интереси. Председателят на съда може да изключи от обнародване и други данни, чието оповестяване намира за неуместно.