УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА НЕДЪЛЖИМОСТ НА СУМИ ПО ПРИЧИНА, ЧЕ СА ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ Е НЕДОПУСТИМ

Възражението за изтекла давност е правната възможност за защита от претенция, ищецът по която е бездействал в определен от законодателя срок. Давността дисциплинира ищците да търсят своите права своевременно, като по този начин се редуцира възможността съдилищата да разглеждат спорове, възникнали далеч във времето. В процеса тя е много силно оръжие, защото доказването на претенцията се явява излишно, ако другата страна възрази, че давността е вече изтекла.

Следва да се има предвид, че възражението за давност е процесуална възможност. В теорията се отбелязва, че давността не погасява задължението, то остава да съществува в правния мир. Погасява се правото на съдебна защита – съдът ще откаже да защити кредитора, като по този начин ще го накаже за бездействието му през давностния срок.

В практиката възниква въпросът дали може да бъде заведен установителен иск за едно погасено задължение. Да искаме от съда да установи със съдебен акт, че сумите, които се дължат към ТОПЛОФИКАЦИЯ, например са погасени по давност.

Според мен, категорично не.

На първо място е важно да уточним какво ще искаме съдът да установи. Ако искаме да установим недължимост, поради това че сумите са погасени по давност, искът не би бил основателен, защото сумите не са недължими. С изтичането на давността не се погасява вземането, а само възможността за правна защита. Задължението остава и съдът не би могъл да установи, че сумите не се дължат. Евентуално би могъл да установи, че е изтекъл давностния срок, в който може да се търси правна защита. Оттук произтича и следващият въпрос:

Липса на правен интерес.
Наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните предпоставки за право на иск. Липсата на такъв прави претенцията недопустима. В конкретния случай следва да преценим дали ищецът има правен интерес да установи, че сумите към ТОПЛОФИКАЦИЯ са погасени по давност. Категорично не. Погасителната давност може да се упражнява само като защита срещу предявен иск. Искът е недопустим, защото кредиторът - носителят на субективното право не го упражнява. Всъщност предявяващият установителен иск е нарушил правото на ответника, като в продължение на давностния срок не е изпълнил задължението си и от виновното му поведение не би следвало да могат да се черпят права. Възможно ли е да се обоснове правен интерес за завеждане на установителен иск с извънсъдебна покана за плащане? Според мен, отново категорично не. Още по-малко може да се обоснове с наличие на дължими суми, вписани в счетоводните документи на кредитора. Длъжникът не е в нужда да се брани от иск, защото иск срещу него не е предявен. Няма правен интерес да установява давност, защото кредиторът не търси съдебна защита, а именно съдебната защита е тази, която давността погасява.

Факт е обаче, че съдебни решения с уважени такива искове съществуват. Те правят възможна следната житейска ситуация: През 2005 г. Иван и Станимир са приятели. Иван е затруднен, защото иска да си купи автомобил, а не му достигат 2000 лева. Станимир му услужва, превежда му парите по банкова сметка. През 2012 Станимир на свой ред е затруднен, настъпила е финансова криза, останал е без работа, търси варианти, сеща се за тези 2000 лева, които е дал на Иван. Изпраща му писмо, в което пише: „Моля те да ми върнеш онези 2000 лева, които през 2005 ти дадох за колата.“ Иван завежда установителен иск, съдът установява, че е изтекла давност и осъжда Станимир да плати на Иван 520 лева адвокатски хонорар.

адв. Костан Тончев
* Използвани материали – Статия в сп. "Пазар и право" на съдия Лидия Илиева